Кожата: имало едно време

Кожата, един от най-старите природни ресурси на човечеството, е на първо място подарък от природата. Без нея човека може би е нямало да оцелее.

Историята на кожата е пряко свързана с развитието на човечеството. Човека е комуникирал чрез прости рисунки или с езика на жестовете, много преди да създаде писмена азбука. Много от тези “съобщения” са писани на кожите от животните, които били убивани за храна. С кожите човека е можел да се облича и да си прави подслон. Съвременнната аркитектура е открила кожени предмети и артефакти от култури датиращи от преди повече от 33 века в отлично състояние.

Древните римляни използвали кожата като валута, а стила и качеството на римските сандали представяли социалния им статус.

Когато човека осъзнал значимостта на записването на мислите и знанието му в книги, които да може да носи със себе си и да съхранява по-удобно от каменни плочи, започнал да пише на пергаментни кожени страници.

През средновековието обаче само заможните семейства можели да си позволяват ботуши, шапки, седла и други предмети, направени от кожа. Кожарския занаят бил ограничен до много малка част от обществото. Гилдията на кожарите пламенно пазели занаята си и го предавали от баща на син.

Когато Кортес покорил Мексико през ранните години на 16ти век, коженото изкуство бързо навлязло в Новия Свят. Конкистадорите докарали много коне, което породило нуждата от седла и други необходими кожени пособия за животните. Испания е дългогодишен лидер в коженото майсторство и умелите занаятчии, които дошли в Новия Свят комбинирали обширните си знаният с вдъхновението от красивите флорални елементи, които ги заобикаляли отвсякъде. Така се получил прехода от основните геометрични дизайни познати през средновековието към флоралните мотиви на модерното майсторство.